Европа пак ни порица - и пак за организираната престъпност 17.07 | 08:50

Организираната престъпност си остава фундаментално предизвикателство за България. Това констатира черновата на новия евродоклад, с който се е сдобил вестник "Труд" в частта си за организираната престъпност.

Документът, който ще бъде публикуван официално в сряда (18 юли), обхваща 5-те години след приемането ни в ЕС.

Еврокомисията цитира данни на Европол, според които български престъпни групировки, специализирани основно в трафик на хора и измами с банкови карти, действат в 15 членки на ЕС. И това ги прави едни от най-мащабните в Европа.

Тази информация на пръв поглед е загърбена в политическата част на доклада, където правителството на Бойко Борисов е похвалено, че "напоследък има напредък в сътрудничеството с други членки на ЕС за пресичане на престъпления с презграничен характер".

В техническата част обаче пише, че напредъкът - основно обмен на оперативни данни, е нищожен предвид мащаба на организираната ни престъпност.

Но ролята и вниманието зад граница не са толкова страшни, колкото в самата България, където те са "уникални", отбелязва ЕК. И пояснява: "Тези групировки упражняват значително влияние върху българската икономика - годишният оборот на 12-те най-влиятелни криминални структури е 1,8 млрд. евро. Това ограничава конкуренцията и чуждите инвестиции и осигурява платформа за влияние върху политическите процеси и държавните институции."

Единствената похвала от Брюксел е за множеството полицейски операции след идването на власт на ГЕРБ. ЕК констатира, че многото арести не доведоха до много дела. Но все пак организираната престъпност "бе здраво разклатена, ограничиха се проституцията, трафикът на хора и фалшификациите".

Според вестника в доклада са направени и следните констатации:

България инвестира много в подобряването на институционалната и правната рамка за борба с организираната престъпност след 2010 г., но резултатите са ограничени.

Утрояването на полицейските разследвания до 6000 през 2011 г. не води до убедителни резултати.

Слаба разкриваемост на поръчковите убийства.

Законови ограничения за ефективността на Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура.

Програмата за защита на свидетели не дава резултати по важни дела.

Няма контрол на имуществото на висши държавни служители.

Като конкретен пример, че нещата у нас не работят, ЕК сочи бягството на т.нар. братя Галеви точно преди да бъдат вкарани в затвора. Брюксел нарича това израз на "систематичните проблеми в налагането на закона". "Няма политическа настойчивост за идентифициране и отстраняване на причините за този голям провал на системата", пише в черновата.

ЕК за пореден път сочи, че по твърде малко важни дела срещу организираната престъпност има присъди. А за последната година по 4 такива процеса обвиняемите бяха оправдани.

Само за 4 от общо 33 поръчкови убийства след 2006 г. са почнали съдебни дела. А от общо 77 "знакови" дела за организирана престъпност, които ЕК наблюдава, едва 16 са приключили с присъди. В 10 от тях всички или част от обвиняемите са оправдани.

За слабите резултати според Брюксел вина носят и полицията, и прокуратурата, и съдилищата. Голям проблем са оценката и администрирането на доказателствения материал, многото непълни и слаби обвинителни актове, прекаленото уповаване върху косвени доказателства.